Някога, преди да се захвана с разказите, всъщност много преди да разбера, че мога да пиша разкази, се опитвах да пиша поезия. Ето някои от скромните ми опити...

Това стихотворение е вдъхновено от една от любимите ми песни, както всъщност и повечето от нещата, които са включени тук. Един автор може би не бива да дава преценки за творбите си, но все пак ще кажа, че сред всички стихотворения, които съм написала, това е едно от любимите ми.

Едно от най-мрачните неща, които съм писала. Всъщност само така изглежда. Истината е, че това стихотворение е повлияно от песента "Хотел Калифорния", която по това време беше сред любимите ми.

Написано по мотиви от песен на Енгелберт Хъмпърдинк. Или, по-скоро, вддъхновено от нея...

Някой спомня ли си онази хубава песен "The Sound of Silence"? Е, аз я помня. И ето какво написах един ден преди много години, докато я слушах....

Ето тук вече ще е по-трудно. Да, наистина е трудно на толкова малко пространство да ви разкажа историята на това стихотворение. По времето, когато го написах, се интересувах от индианска история и най-вече от тази на инките. И точно тогава гледах едно телевизионно предаване за тях, което вървеше на фона на онази невероятна мелодия "El Condor Pasa". И тези две неща, взети заедно, ме вдъхновиха да напиша това стихотворение.