ТИШИНАТА Е ЗЛАТО

     С теб сами сме във малката стая.

     По стъклата дъждът пак звъни.

     И навява рой спомени пъстри

     за отдавна отминали дни.

     За усмивки случайни, за радост

     или нечия топла ръка.

     Замълчи! Не отронвай ни дума!

     Нека миг да останем така -

     умълчани, замислени, тъжни,

     всеки сам във света си сега.

     Запомни: тишината е злато,

     даже щом ни навява тъга.

     4. I. 95 г.